Някои историци предполагат, че широко разпространените враждебни суеверия към котките довели до бум на чумните заболявания ("Черната смърт", с което зловещо название била позната бубонната Чума). Поради скоростта, с която се разпространявала "Черната смърт", се появили вярвания, според които тя е предизвикана от самия Дявол. Тези вярвания накарали папата официално да обяви, че котките имат съюз с Дявола. Вследствие на този акт много котки в Европа били убити. Големият срив в котешката популация довел до огромен скок в разпространението на плъховете, а в резултат на това се увеличил и броят на насекомите, разнасящи Чумата. Като следствие от всичко това се увеличил броя на заразените от Чума хора. Според митове в различните култури, котките имат по няколко живота и живеят в няколко паралелни свята. Могат да влияят на здравето на хората, като им помагат да се борят с болестите. Смята се също, че котката е свързана с къщата, в която живее, и тези домове са до известна степен защитени от беди и нещастия. В много страни се смята, че имат 9 живота, но в някои Испаноезични региони се казва, че те са само 7. Според турски и арабски традиции животите са - 6. Тези твърдения и митове се пораждат от естествената гъвкавост и бързина на котките, способността им да избягат и оцелеят в животозастрашаващи ситуации. С времето учени са успели да установят, че при падане котките винаги се изправят в точно определен ред. Първо се завърта главата, въз основа на сигнали от очите и вътрешното ухо. После се извива гръбнакът със задните части. В същото време котката извива гръб, за да намали силата на удара. Въпреки гъвкавостта си, котката е изправена пред особени опасности в модерните градове. Макар, че е на десетки метри над земята, домашната котка е привлечена от движещата се плячка както всички останали котки. Дори котката да няма 9 живота, необичайната й способност да се носи във въздуха определено има връзка с този мит. В Азия котката е едно от животните в 12-годишния цикъл на Виетнамския зодиак. Тя обаче не присъства в зодиака на Китай. Според една от множеството легенди, плъхът, който канел животните в Нефритения императорски дворец, за да бъдат избрани за задиака, забравил да покани котката, и затова тя го обявила за свой смъртен враг. Началото на съжителството между човека и котките не е установено с точност. Най-ранните писмени записки за опитите да се опитомят котки датират от древен Египет около 4000 г. пр.н.е, когато са били използвани за опазване на хамбарите от мишки и плъхове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар