Как да храним котката си

Храненето следва да се извършва винаги по едно и също време, към което котката да привикне. Не давайте храна на котката освен във времето й за хранене, дори да бъде много настоятелна с мяукането си. Не намалявайте рязко дневната дажба на котката, дори и да Ви се струва че е прекалено пълна. Храната трябва да бъде със стайна температура. Ако е стояла в хладилник например, следва да се остави за 15-20 минути навън. Желателно е да се дава както храна, закупена от магазин, така и домашно приготвена. Когато давате на котката остатъци от собствената си храна, избягвайте соленото и сладкото. Измивайте купичката на котката преди всяко хранене с топла вода и без миещи препарати. Храната за кучета не е подходяща за котки, тъй като съдържа по-малко белтък от необходимия. Котките са устроени да приемат голямо количество животински белтък и вегетарианската храна може да им причини авитаминоза.

Видео на шест малки котенца

Богинята Фрея и нейните котки

Някои историци предполагат, че широко разпространените враждебни суеверия към котките довели до бум на чумните заболявания ("Черната смърт", с което зловещо название била позната бубонната Чума). Поради скоростта, с която се разпространявала "Черната смърт", се появили вярвания, според които тя е предизвикана от самия Дявол. Тези вярвания накарали папата официално да обяви, че котките имат съюз с Дявола. Вследствие на този акт много котки в Европа били убити. Големият срив в котешката популация довел до огромен скок в разпространението на плъховете, а в резултат на това се увеличил и броят на насекомите, разнасящи Чумата. Като следствие от всичко това се увеличил броя на заразените от Чума хора. Според митове в различните култури, котките имат по няколко живота и живеят в няколко паралелни свята. Могат да влияят на здравето на хората, като им помагат да се борят с болестите. Смята се също, че котката е свързана с къщата, в която живее, и тези домове са до известна степен защитени от беди и нещастия. В много страни се смята, че имат 9 живота, но в някои Испаноезични региони се казва, че те са само 7. Според турски и арабски традиции животите са - 6. Тези твърдения и митове се пораждат от естествената гъвкавост и бързина на котките, способността им да избягат и оцелеят в животозастрашаващи ситуации. С времето учени са успели да установят, че при падане котките винаги се изправят в точно определен ред. Първо се завърта главата, въз основа на сигнали от очите и вътрешното ухо. После се извива гръбнакът със задните части. В същото време котката извива гръб, за да намали силата на удара. Въпреки гъвкавостта си, котката е изправена пред особени опасности в модерните градове. Макар, че е на десетки метри над земята, домашната котка е привлечена от движещата се плячка както всички останали котки. Дори котката да няма 9 живота, необичайната й способност да се носи във въздуха определено има връзка с този мит. В Азия котката е едно от животните в 12-годишния цикъл на Виетнамския зодиак. Тя обаче не присъства в зодиака на Китай. Според една от множеството легенди, плъхът, който канел животните в Нефритения императорски дворец, за да бъдат избрани за задиака, забравил да покани котката, и затова тя го обявила за свой смъртен враг. Началото на съжителството между човека и котките не е установено с точност. Най-ранните писмени записки за опитите да се опитомят котки датират от древен Египет около 4000 г. пр.н.е, когато са били използвани за опазване на хамбарите от мишки и плъхове.

При котките живеещи в затворено пространство (в домовете), средната продължителност на живота за мъжките е средно от 12 до 14 години, а при женските - обикновено 1-2 години повече (13-15). Въпреки това, има данни за котки достигнали възраст от 20 - 30 години. Според достоверни данни най-старата описана котка (Creme Puff) e достигнала възраст от 38 години. Кастрацията като метод дава своите предимства по отношение на здравето - например при кастрираните мъжки се намалява риска от рак на тестисите, а при женските - намалява риска от рак на матката или яйчниците. Продължителността на живота при дивите котки е трудно да определи с точност, въпреки че според проучване като средна продължителност се посочват 10 години.

Котешки сетива

Отличават се с отлично нощно зрение и могат да виждат дори на една шеста от нивото светлина, необходимо за човешкото зрение. Това е отчасти резултат от специален орган (tapetum lucidum), който способства за силното им зрение при много слаба светлина, а също така е отговорен и за цветните отблясъци в очите на котките при фотографии със светкавица. Котешкият слух е един от най-чувствителните сравнен с този на останалите бозайници. Откриват честоти от 55 Hz до 79 KHz, диапазон от 10,5 октави, докато хората могат да чуят само от 31 Hz до 18 KHz, а кучетата - от 67 Hz до 44 KHz, с обсег от около 9 октави. Котките не използват тази способност за да чуят свръхзвукови вълни за комуникация, но тази тяхна черта вероятно е изключително важна при лов, тъй като много видове гризачи имат свръхзвукови крясъци.

Котките имат остро обоняние, което се дължи на добре развитите обонятелни луковици и голямото количество сензорни клетки в обонятелният епител в дъното на носната им кухина. Котките са много чувствителни към феромони като 3-меркапто-3метилбутанол, които се използват при марткиране на територията (уринирайки).Котките реагират силно на растения като "коча/котешка трева", която съдържа непеталактон. Тези малки хищници могат да открият това вещество при по-малко от едно на милиард.

Котките имат относително малко вкусови папили, в сравнение с тези при хората. Поради мутация при ранния котешки прародител, един от двата гена, необходими за вкуса на сладко може да е бил загубен.Характерна котешка черта е изключително развитите им мустаци. Предназначението им не е изцяло проучено, но ако те пострадат, животното губи равновесието си и се блъска в предметите. Може дори да не успее да улови жертвата си.Именно мустаците им дават информация за уловената плячка. За да премахнат всяко парченце храна, котките често се почистват. Чрез тях се предоставя информация за местоположението на обекти в тъмното, както чрез докосване на обектите, пряко и чрез въздушното течение.

Интересни факти за Шотландската клепоуха котка

Още през 1796 г. в английското списание "Юнивърсъл мегазин" се съобщава, че в Китай се срещат котки с клепнали уши.За първи път породата е била представена на Британско фелиноложко изложение през 1971 г., където един от екземплярите на тази порода дори печели награда. Екземплярите с изправени уши не се допускат до изложби котките с клепнали уши са били описвани още в старите книги по естествена история.